“Сабу” (2002)

“Сабу” (2002)

13/04/2019 Off By ivo

Рядкост са случаите когато Такаши Мийке режисира почти напълно спокоен филм, докато в същото време граничи с изненадата и имаме Тацуия Фудживара, един от най-хиперболичните актьори в японското кино, придържащ се към същата сдържаност и спокойствие. Дори сами по себе си тези две причини правят „Сабу” уникална творба във филмографията на Мийке. Нека обаче разгледаме как се представя като самостоятелен филм.

Създаден като телевизионен филм за 40-годишнината на телевизия Нагоя „Сабу“ се основава на романа на Шугоро Ямамото, чиито творби са послужили като вдъхновение за „Червената Брада“ и „Санджуро“. Една от най-суровите и тежки „теми“ на периода Едо, родителите, които изпращат децата си да работят защото не могат да ги изхранват, служи като основа на филма, тъй като главният герои има същата съдба. Докато още е дете той среща Ейджи, който е станал чирак, след като остава сирак в ранна възраст, като в последствие двамата постепенно стават най-добри приятели. Положението на Набуко е още по тежко, тъй като тя бива продадена за компаньонка. Въвеждането на героите формира първата сцена на филма, но веднага след това всичко се променя и ни отвежда напред във времето когато тримата ни герои са вече в двадесетте си години. Ейджи е обвинен за кражба и излежава присъдата си в затвор на остров, като отчаяно се опитва да оцелее, докато объркан, Сабу, който не знае за съдбата на приятеля си, го търси, въпреки че много хора му казват да се откаже. В крайна сметка той открива своя приятел, но лоялността му бива поставена на изпитание, когато му се предлага повишение, което ще промени живота му, но при условие че напълно забрави за съществуването на Ейджи.

Телевизионната версия на филма е около 90 минути, а театралната версия е около 122 минути. И докато допълнителното време в театралната версия хвърля малко повече светлина върху двата героя, тя всъщност подчертава факта, че филма изостава твърде много, с редица сцени, които изглежда продължават твърде много без видима причина, което в комбинация с бавното темпо прави филма леко труден за гледане.

Освен това Мийке се насочва към създаването на филм, който се фокусира върху приятелството и лоялността, тема, която се изследва доста задълбочено чрез анализа на двамата героя, това е и може би най-добрият актив на разказа във филма. Фактът, че Ейджи е силният, а Сабу – слабият, е установен още в първоначалните сцени, а Мийке подчертава факта като се фокусира да ни покаже как Ейджи се адаптира към живота в затвора и насилието, което се налага да причиниш и изтърпиш, за да оцелееш, а като контраст е плахият характер на Сабу.

От друга страна, фактът, че Сабу само игнорира „ командите на своите висшестоящи“ по отношение на въпросите, свързани с неговият приятел е свидетелство за силата на лоялността и приятелството, а също и един от основните източници на драма във филма. Тацуя Фудживара в ролята на Ейджи и Сатоши Цумабуки като Сабу адекватно олицетворяват горепосочените елементи, докато химията между двамата актьори е очевидна.

Говорейки за драма, целта на женските герои във филма изглежда е да засили точно този аспект, като Набуко се фокусира върху този елемент, използвайки чувството за носталгия, което е особено очевидно към края, и Осуе, приятелката на Ейджи, която служи като катализатор на обрата в историята и може би най-драматичният елемент от всичко друго.

Кинематографията на Хидео Ямамото  е също един от доста добрите аспекти на филма, като той подчертава красотите на острова около затвора и грозотата, която прониква в интериора, по най-впечатляващият начин. От друга страна представянето на историята, случваща се извън острова се фокусира върху реализма, без много усиля да бъде предадена артистична нотка на заобикалящия свят.