Коясан, Япония

За да оцените красотата трябва да издържите трудностите на пътуването. Изглежда, че това е била задвижващата идея на древните японци, които са построили светилищата и храмовете в южната част на региона Кансай. Тези стари крепости на религията са дестинации за поклонниците по онова време, но вървейки по тези дълги пътища до тях, те са имали възможността да размишляват и научат много повече за самите себе си.

Пътищата за поклонение, които свързват храмовете в горите с древните столици Киото и Нара, не са лесни за следване. Те са били живописни, разбира се… но и интелектуално трудни. Създателите на тези пътища през планините Кии съзнателно ги издигат на стръмни склонове и през гъсти гори. Само на няколко места са били построени стъпала или пешеходни пътеки. Страданието от тежкото пътуване доближава поклонниците до божествеността.

Тези хора, наранени и уморени, сигурно са били изумени, когато най-накрая са стигали до храмовите комплекси. Построени сред горите през девети век, светилищата смесват естествените елементи с онова, което тогава е било съвсем съвременно архитектурно оформление. Интересното, е че те също са били от първите, които съчетават будизма с шинто религията – и това е едно от нещата, които правят тези местности толкова необикновени в историята на страната.

Конгобуджи, Коясан, Япония

В наши дни в Коясан има около 120 храма, но Конгобуджи е може би един от най-известните там. Една от причините, поради които е толкова добре познат, е заради сложните картини на плъзгащите се врати вътре в него.

Разхождайки се из града, определено ще се почувствате сякаш сте на наистина духовно място. Мястото е било избрано, защото е в малка долина в планината и се смятало, че осемте върха около нея изглеждат като цветето лотос. Точно това съчетание с природата създава толкова възвишено усещане.

Бягството от шума на големите градове не е било на ума на поклонниците от преди повече от хиляда години, но това все още се чувства като достойно убежище за тях. Дали трудностите на похода са ги накрали да оценят красотата или просто шансът за почивка им е донесъл примирение в края на дългия им поход е неизвестно. Но така или иначе, храмовите комплекси като Коясан са били също толкова специални, колкото са и сега.