Японският фестивал Хибури Камакура

Всяка Нова година по Лунния календар, около средата на февруари, в заснежен ъгъл на префектура Акита се провежда фестивалът Хибури Камакура, празник на огъня и снега. Ритуалите отбелязват края на зимата и началото на пролетта, но също така приканват и положителна енергия на добрите духове/божества, или „ками“.

По протежението на замръзналата река Кинокинай в близост до спящите черешови дървета, местните хора строят малки иглута, наречени „камакура“ – светилища за шинтоисткото божество на водата Суи Джин. Хората бързат от една камакура към друга, уважително поднасяйки дарове в замяна за добро здраве и просперитет. Подобно на повечето божества в шинтоизма, Суи Джин е пристрастен към даровете от мочи и саке.

Суи Джин е един от добрите духове и е основно отговорен за защитата на рибарите. Но в град Какунодате, който няма излаз към морето, той се призовава да защитава оризовите полета и да предотвратява провала на реколтата.

Събирането и отглеждането на ориз е трудно начинание и тъй като хората в този регион все още изкарват прехраната си чрез селско стопанство, никой не поема излишни рискове. Особено като се има предвид заплахата от Юки-Она, Снежната жена.

В някои истории Юки-Она е изобразена като жена с труден характер, чиято горчивина е породена от живот, изпълнен с трагедия. Но мнозина смятат, че от самото начало тя е била обикновено зло. В някои части на Япония тези, които не обръщат внимание на пронизителните й викове са наказани и намират смъртта си. На децата в Акита се казва от рано, че ако не внимават снежната жена ще дойде да изяде душите им.

В японския анимизъм всички духове трябва да бъдат умиротворени, без значение колко неотзивчиви биха могли да бъдат. По време на първата част на фестивала Хибури Камакура се построява светилище в тяхна чест, украсено с дарове и талисмани за късмет. Шинтоистките свещеници, или „каннуши“, водят поклонението. Облечени в тънки копринени одежди, тези фигури в розово, червено и синьо покриват обсипания със сняг пейзаж. Те рецитират молитви със спокоен, премерен тон, противопоставяйки се на елементите с равнодушие. Пред тях стои група мъже, чиито глави се покланят с благоволение, стоически отстоявайки позицията си срещу злите духове на зимата.

С прогресирането на деня и настъпването на нощта се запалва голям огън, а бали от сено и въглени биват вързани с дълги сламени въжета. Местните жители, които участват в танца Хибури, се подготвят като привързват косата си с помощта на забрадки и покриват ръцете си в защитни ръкавици за да се предпазят от изгаряния. Сцената за битката с Юки-Она е подготвена.

Танцьор захваща единия край на сламеното въже, докато прикрепената бала се запалва. Бавно танцьора започва да върти балата над главата си, образувайки защитен ореол. Въртейки я все по-бързо и по-бързо огъня се разпалва все повече, разтапяйки снега около него и създавайки невероятно шоу.

Огънят осветява лицата на тълпата, показвайки картина на радост, страхопочитание и удивление. Танцьорите на хибури пренасят публиката в духовна сфера, свят, в който управляват божества и духове, свят, в който липсва логиката и здравият разум, място, където мистичните свойства на огъня могат да бъдат единственото нещо, което хората могат да използват, за да се защитят.

Танцьорите хибури трябва да издържат на силна топлина и гъсти облаци от дим, докато не оттласнат злите духове на зимата. Когато пламъците достигнат на сантиметри от ръцете, балата се хвърля директно в големия разпален огън. Дали Юки-Она си е отишла? Само времето ще покаже. Дали са направили достатъчно за да призоват Суи Джин? Препитанието на местните жители в Какунодате може да зависи от това.

Не е съвпадение, че има такава прилика в канджи за огън „火“ и човек „人“, извивките на тези два символа представляват потенциал за добро и за зло. Огънят може да донесе смърт и разрушение, но също така може да създаде топлина, светлина и енергия. Подобно на това според будистките схващания за добро и зло хората в най-лошия си вид могат да съществуват в чисто физически свят, където всичко, което съществува, е това, което може да се види, чуе и почувства. Но ако решат да изпълнят своя потенциал за добро, те могат да живеят в духовния свят. И по този начин те могат да достигнат митичния връх Сумеру и да добият просветление.