The Royal Tailor (2014)

Това не е първата корейска драма, която изобразява обикновен човек със специфичен набор от умения, който придобива вътрешен достъп до кралското обкръжение, само за да бъде превърнат в пешка в мрежа от убийствени интриги.

Филмът съдържа сцени в музей, в който са изложени произведенията на Чол Дол-сук, шивач, който е оказал силно въздействие върху корейския моден дизайн. След това сюжета на филма се връща назад във времето към периода Чосон, като новият крал призовава Дол-сук, кралският шивач на баща му, за да създаде нови дрехи за всички служители, които ще присъстват на неговата коронация. Дол-сук се заема усърдно със задачата, наслаждавайки се на възможността да получи статус на благородник за свършената работа, но инцидентно слугиня на кралицата изгаря старата роба на краля. Когато Дол-сук отказва да помогне да я възстанови поради това, че се страхува да не наруши дворцовия правилник, И Конг-джин, млад производител на дрехи, бива доведен като последна надежда да възстанови изгубеното. Той не само спасява дрехата, но и дори я прави по-добра, поради това му бива възложена нова задача от краля – да го снабди с нова дреха за лов.

Първата част на филма се отнася по-небрежно с историята на периода, като за комичен ефект се ползват дизайни на подплънки за рамене и обувки на платформи и сутиени, които наистина допринасят за леката атмосфера на филма. Но тези сцени също така служат, за да ни представят личността на Конг-джин в различни светлини, като предпочитанията му към куртизанки, които моделират неговите провокативни дизайни със сексуална увереност, до навика му да се забавлява с високопоставени особи.

Въпреки че Конг-джин е известен със своите навици спрямо жените, „вземайки мерки“ под полите на девиците твърде дълго, той изпитва любов от най-чистя вид когато вижда кралицата, красота спираща дъха, за която се говори, че е недокосната от краля от брачната им нощ. За да й помогне да спечели привързаността на краля, шивача произвежда божествена рокля от петнадесет слоя, така че тя да може привлече неговото внимание. За жалост, произведението на Конг-джин превъзхожда дрехата на опасната кралска наложница Со-и, чиято рокля е дело Дол-сук. В кралските среди завистта често провокира смъртоносни конспирации.

Докато Дол-сук е практикът, който превъзхожда в бродерията, Конг-джин е типичният иноватор, експериментиращ с различни форми и черпещ вдъхновение от най-обикновени обекти като бутилка вино.

Съперничеството между двамата шивачи е натоварено с класовите последици. Ужасен от различния дизайн на Конг-джин, благородник провъзгласява: „Облеклото трябва да отразява социалния статус и правилата“, отразявайки това, което повелява закона през този определен период, относно какво е позволено да носят различните класи. Подкрепяйки йерархичната система, Дол-сук е иронично и нейна жертва, поради това, че на него е забранено да носи някои от невероятните си произведения.

Основната причина, поради която филмът е толкова интересен и забавен от самото начало, се свежда до отличния контрол върху действието на директора И Уон-сук. Той притежава естествен нюх за цветовете, синхронизацията и постановката, и умело манипулира структурата на сцените, музиката и монтажа, за да извлече максимума от сценария, написан от И Бьонг-хак.

Когато филма навлиза в своя разтеглен краен акт, обичайните изтъркани мелодраматични моменти започват да се показват, но има и доста сцени, които са превъзходни. Дори и с тези минимални проблеми, “The Royal Tailor” се нарежда между едни от най-добрите корейски исторически драми.