Alive (2014)

Мъчейки се да върже двата края чрез тежък труд, Джонг-чул има за своя цел да осигури бъдеще на себе си и приятелката си и да посети топлите Филипини. Но той е раздвоен между грижите за психично болната си сестра Су-йон и учещата се да свири на пиано племенница Ха-на, и в отчаян опит да й помогне да не изгуби работата и дома си, започва работа във фабрика, произвеждаща извара от соя. След като бивш колега под негово ръководство избягва със заплатите на целия им екип, той успява да запази работата на колегите си, след като мениджърът уволнява няколко от по-възрастните служители. Тъй като конфликта започва да нараства, усилията на Джонг-чул да намери смисъл на живота си в рамките на ситуацията, в която се намира, започват да стават все по-трудни.

Това е повратна точка в човешкия живот и веднъж настъпила, безопасното завръщане не е гарантирано. Във всеки един момент очакваме, че късметът му е на път да се промени, но Джонг-чул е изправен пред едно бедствие след друго, независимо дали това са неговите финансово ощетени колеги или собствената му плът и кръв. Той се опитва да оцелее, докато всичките му усилия биват саботирани непрекъснато, прекършвайки духа му.

Това е труден и деморализиращ филм за гледане, но кара човек да се замисли колко голяма част от неговата история може да се сравни с реалния заобикалящ ни свят и ежедневие. Режисьорът Парк успява да покаже най-доброто от актьорите, като те доставят напълно правдоподобно изпълнение.

“Alive” успява да надмине много от филмите, които подхождат към темата на живот по този начин, той провокира усещане за безизходност и тъга. Студената пустош на провинция Кангуон, заснета в нейната пълна безмилостност от кинематографа Ким Джонг-сун, ни изолира и ни кара да се захванем за най-малката надежда за по-добро бъдеще за героите ни. Но надеждата в този филм е просто недостижима фантазия.