Забравеното от модерността село в Нагано

В Одайраджуку няма топла вода, няма газови готварски печки, няма хладилници и интернет. Най-близкият супермаркет е на един час път с кола, както и най-близкото място, на което можете да получите телефонен сигнал. Но това което предлага това малко селце в южната японска префектура Нагано е нещо, което е все по-трудно да бъде открито, бягство от съвременния живот.

Одайраджуку не винаги е било толкова тихо селце. В периода Едо е било често посещавано поради това, че през него е минавал вътрешен маршрут свързващ големите градове Киото и Едо (днешен Токио), по който са минавали всякакви пътници от търговци и поклонници, до самураи и господари със своите кланове.

Общо 69 станции са били разположени по този маршрут, които са осигурявали храна и подслон за уморените пътници. Въпреки че село Одайраджуку не е една от тези официални станции, то се е възползвало от близостта си до старият главен път.

С модернизирането на Япония в началото на 20-ти век голямото разстояние от градове като Токио, Нагато и Киото допринася за неговото забвение. То бива напълно изоставено след Втората световна война, докато работници от местна неправителствена организация, решават да съживят селището. Благодарение на усилията им селцето е отворено за туристи, преминаващи през планините Кисо и Нагано. Макар и претърпяло реновации, малко неща са се променили в Одайраджуку през последното столетие. Доказателства за стария живот в селцето са най-силно олицетворени във вече затвореното училище и шинтоиският храм, които природата бавно, но сигурно поглъща.

В реновираните къщи няма почти никакви пособия и обзавеждане, с изключение на йори (отворено огнище), на което посетителите могат да приготвят храната си, традиционен съд за приготвяне на ориз и сламени рогозки, които могат да се използват за постеля за сън.

Въпреки липсата на модерните пособия, които сме привикнали да използваме всеки ден, в селото човек бързо може да свикне да се оправя без удобствата на съвремието ни. Храната и напитките могат да се охладят в близкия поток, ориз може да се приготви по традиционния начин, а вода за баня може да се нагрее на огнището.

Това селце е едно малкото места, които предлагат автентично изживяване, обръщайки гръб на модернизацията чрез пълно потапяне в миналото.