Значението на чадърите в Япония

Чадърите отдавана са част от ежедневието на Япония и след време също така и част от нейното изкуство и култура.

От хартия до найлон

Чадърите от маслена хартия са били измислени в Китай, като те се разпространяват в много от съседните й страни. Никой не знае кога точно са били създадени чадърите, но се смята, че са пристигнали в Япония през Корея по времето на периода Асука (538-710 година).

Първоначално чадърите са били толкова луксозен предмет, че та са имали духовно значение. Но през вековете са направени промени, а от периода на Едо нататък чадърите стават значително по-достъпни и честото срещани. И все пак създаването на чадъри е изисквало доста майсторство.

По време на периода Едо (1603-1868 година), ако сте самурай, който не припечелва достатъчно, майсторенето на чадъри у дома и продажбата им е бил приемлив начин за набавяне на допълнителни средства. Чадърите също така стават общ белег на визуалните изкуства и артистичните изпълнения.

От периода Мейджи и особено след Втората световна война традиционните японски чадъри биват изместени от западните. След Втората световна война, найлоновите покривки, използвани от окупационните сили, вдъхновяват основателите на компания „Бяла Роза“, която създава първия чадър от найлон. Тази тенденция продължава до толкова, че днешен ден в магазините и супер маркетите в Япония чадърите могат да се закупят за едва 500 йени.

Днес повечето от тези чадъри от пластмаса или найлон са произвеждани в Китай, а „Бяла Роза“ е единствената японска компания, която все още произвежда този тип чадъри. В днешен ден има много малко занаятчии, които правят традиционни чадъри, повечето от тях се намират в райони като Киото, Йодое и префектура Гифу.

Чадър за всяка ситуация

Японската дума за чадър е „каса“. Но в Япония има няколко вида различни чадъри, носещи свои собствени имена:

Бангаса са големи тежки чадъри, обикновено използвани от мъже.

Хигаса, или слънчев чадър, произведен от обикновена немаслена хартия, се използва за пазене на сянка.

Хоншики нодатегаса са големи чадъри, използвани за случаи на открито като чаени церемонии.

Джа но ме каса , или чадъри змийско око, са наименувани по този начин поради техните окраски от концентрични пръстени. Те обичайно са по-леки, с по-малко ребра и обикновено са използвани от жени.

Майгаса също са леки чадъри и се използват за танци. Всъщност майгаса може да е име приложено към хигаса, когато се използва за танц.

Може да попаднете и на названия, базирани на съответното място на произход на чадъра, като Кио уагаса или Гифу уагаса.

Уагаса се различава от западните чадъри по няколко различни начина. Най-очевидната разлика е решението той да бъде направен от хартия, която не е толкова водоустойчива като найлона. Но хартията е покрита с масло, което я прави доста издръжлива срещу дъжда.

Уагаса също се отваря по различен начин от западните чадъри. Японският чадър има от 30 до 70 бамбукови ребра, които се разпъват, разгръщайки хартията, която е прикрепена по дължината на големите външни ребра. Западните чадъри се отварят чрез прилагане на напрежение върху металните ребра, които карат покритието от найлон да се разтвори, като тези ребра са закачени само в ключови точки.

Тези различия означават, че ребрата на отворената уагаса остават изправени, докато тези на западните чадъри се огъват, създавайки форма подобна на купол.

Чадърите в японската култура

Театър и танци

Има доста танци с чадъри, някои от които са включени в кабуки пиеси или са вдъхновени от тези кабуки танци. Други танци включващи чадъри могат да бъдат видени по многобройните японски фестивали. Например в Тоттори може да се видят такива танци всеки август.

Съвпадащ се с О-Бон, Шан Шан Мацури разполага с парад от танцьори с чадъри в цветовете на дъгата.

Фолклор

Уагаса са изящно изработени и красиво декорирани инструменти. Ако за тях се полагат нужните грижи те могат да се запазят за десетилетия. Но когато чадър оцелее цели сто години, той може да се превърне в нещо друго.

Израствайки две ръце, едно око и един крак, чадърът може да се превърне в „каса обаке“ или „каракаса козо“. Това се примери за „цукумогами“ – обекти от ежедневието, които са достигнали голяма възраст и оживяват. Каса обаке не са особено вредни, а по-скоро пакостливи.

Те имат и по-неизвестен братовчед, каракаса, или чадърът от кости. Това е разпокъсан чадър, който се издига в небето по време на влажни и ветровити дни. Това е предзнаменование за лошо време.

Изкуство

Тъй като чадърът е бил често срещан обект от ежедневието и е бил естетически приятен, той може да бъде видян в много картини и дърворезби. Дали в ръцете на актьори, гейши или обикновени граждани, има многобройни произведения на изкуството, които включват чадърите.