Каннон, богинята на милосърдието

Повечето хора смятат, че Будизма се занимава с една историческа фигура, наречена Буда, която проповядва философия за справяне с живота тук и сега, а посещение на будистки храм в Япония може да е малко объркващо.

Това объркване може да е предимно от факта, че в японските будистки храмове често има изложени огромен брой фигури и статуи, някои като заплашителните пазачи Нио, извисяващи се над посетителите, влизащи през храмовите порти, или демонично изглеждащите Фудо Мио-О, боядисани в червено, държащи мечове и изобразени с ужасяващи зъби и обградени от пламъци, което изглежда като антитеза на религия, фокусираща се върху вътрешния мир и съзерцание.

Доминиращите форми на будизма в Източна Азия са така наречените Махаяна школи, като някои от тях имат огромен брой будхисатви и същества.

Kanzeon Bosatsu

Една от най-често срещаните фигури в Япония, особено в храмовете, е стройна фигура, в повечето случаи от женски пол или до някъде двуполова. Тя е известна на повечето хора като Каннон-сама, но нейното традиционно японско название е Канзеон Босатсу, често наричана и богинята на състраданието и милостта.

Каннон не е Буда, а Бодхисатва – същество, което е способно да достигне нирвана, но забавя възнасянето си в отвъдното поради състраданието си към страдащите същества и желанието си да им помогне да достигнат просветление, но мнозина в Япония не правят това разграничение.

Друг изключително популярен босатсу, японската дума за Бодхисатва, е Джизо, чиито статуи, на които често е изобразен като дете, са много популярни и могат да бъдат намерени навсякъде в Япония.

Каннон е изключително популярна в Япония, най-вече заради ефективността й в отговорите на молитвите и многобройните чудеса, които й се приписват, както и поради факта, че доста храмове са кръстени на нея и дори други храмове, които имат различни главни божества имат нейни малки олтари в главните си церемониални зали.

Произход на Каннон

Статуите й са в основите на много храмове, както и други свещени места. Произхода на Каннон идва от същото място, от което произхожда и самата будистка религия, Индия. Но в Индия, Тибет и Югоизточна Азия божеството се нарича Авалокитешвара и е изобразено като мъж.

Когато будизмът се разпространява в Китай, вероятно е бил смесен с местните даоистки богини и божеството е носило името Гуанин, откъдето произлиза японското название Каннон, като от средновековието божеството често се изобразява като жена в Китай, Корея и Япония.

Статуи на Каннон са издигнати в Япония още от ранните дни след въвеждането на будизма през периода Асука (592 до 645 година), като в днешен ден голяма част от тях са регистрирани като национални съкровища.

Образи на Каннон

Налични са многобройни образи на Каннон, вероятно най-често срещаните са Сенджу Каннон и Каннон с Хиляда Ръце, като някои от тях разполагат с предмет във всяка ръка, но повечето са изобразени с по-малко.

Джучимен Каннон, статуя изобразена с единадесет лица, е също доста често срещана, понякога комбинирана с Сенджу Каннон. Джибо Каннон най-често се визуализира, носейки бели роби и държаща бебе. Бато Каннон носи конска глава върху нейната собствена, като тя е малко по-неизвестна в наши дни, но в миналото е била широко почитана от фермерите и самураите.

Шо Каннон има цвят на лотос в едната си ръка, като другата ръка е протегната и отворена. Биакуе Каннон предотвратява бедствия и помага за плодородие, раждане и отглеждането на деца.

През последните години със застаряването на японското население Докефуджи Каннон придоби популярност като божество, към което възрастните хора се обръщат с молитви за защита от сенилност или деменция.