Оръжията на средновековна Япония

Когато си представим самураите, в съзнанието ни изниква образът на войни с мечове. И не просто обикновен меч, а световноизвестната японска катана – извито острие, създадено за разрязването на врагове с изключителна ефективност. На японското бойно поле има по-голямо разнообразие, което включва и копиеносци и стрелци с лъкове.

Обаче древните японски войни са използвали също и по-малко познати и следователно по-интересни оръжия. Приспособления като джутте и кусуригама са позволявали на притежателите си да се защитават и да се борят срещу използващите катана. Ветрила, лули за пушене и други оръжия, замаскирани като предмети от ежедневието, са карали хората да са предпазливи във всеки един момент.

Катана – известното японско острие

Най-известното японско оръжие не се нуждае от задълбочено представяне. Методите на японските ковачи за многократно нажежаване и огъване на стоманата прави остротата и издръжливостта на катаната уникална сред другите мечове. Достатъчно здрава, за да бъде използвана отбранително, но и достатъчно остра, за да отсече крайници, катана има репутацията на душата на самураите – репутация, която продължава дълго след като самураите сменят меча с писалката.

Теккан и Хачивари – не толкова известните японски остриета

На пръв поглед теккан и хачивари може да не изглеждат впечатляващи. Затъпените, тежки остриета на оръжията служат за удряне на враговете, облечени в броня, за максимално въздействие. Теккан е специално разработен за употреба срещу опоненти, носещи броня, следователно е задължително тежко оръжие, така че да може да се използва срещу слабите места на бронята.

Също с тъпо и тежко острие, хачивари прилича на теккан, но има къса кукичка в основата на острието, която е била използвана за закачане на бронята на противника или за място, от което бронята да бъде разбита или свалена. Вместо смъртоносния финес на катаната, теккан и хачивари се стремят към разоръжаването на врага чрез сила.

Гунсен, Тенсен и Гунбай – ветрилата на войната

В древна Япония дори пособия, предназначени да осигурят облекчение от жегата и влажността на лятото, са били оръжия. Но гунсен и тенсен, сгъваеми ветрила, подсилени от метална рамка, са били последна мярка. Полицейските служители и нощни пазачи са използвали тези тежки, несмъртоносни инструменти, за да се борят с престъпниците докато не им се подчинят.

Изтънчените, но силни ветрила са можели да победят цели армии. Командирите на бойното поле са носели тези ветрила като символ на ранг, но тези солидни и големи гунбай също са служели за комуникация между разгърнатите военни сили. Те са се виждали от дълги разстояния, като чрез различни жестове те са давали команди за действията на бойното поле. В днешен ден, съдиите в сумо мачовете използват гунбай, за да покажат победителя от мача на публиката.

Бойните лули Кисеру

Представете си, че сте поклонник, скитащ се по хълмовете на древна Япония. Изморен от дългото пътуване, решавате да си починете под сенчестите клони на дърво. Точно когато се отпускате да се насладите на глътка дим от вашата лула, изкачат бандити, които искат всичките ви пари. Какво ще правите?

Разбира се ще ги набиете с лулата си! Въпреки че не всички лули са били предназначени за борба, един поглед към размера и теглото на лулата може да разкрие нейното предназначение. Много от тези лули са били изработени от метал и са били дълги от половин до един метър. Някои укази сочат, че такива лули са били използвани по време на различни произшествия, някои от редовните пазачи и охранители също са били снабдени с такива. Бойните лули стават толкова често проявление, че училища за бойни изкуства разработват техники за употребата им.

Кама – Сърп

Според легенда, кама започва като земеделско пособие, използвано за рязането на трева и зърнени култури. Но се вярва, че кама е произлязла от джингама, подобен сърп, използван за почистване на място за устройване на бивак. Оръжието придобива популярност сред по-ниските класи войни, които го използват като оръжие за разрязване.

Манрики-Кусари – верига с тежести

Въпреки че манрики-кусари, или понякога наричана фундо-кусари, печели известност като оръжие използвано от нинджи, действителността е че това е оръжие използвано от силите на реда, за разоръжаване и залавяне на престъпници. Независимо от това кой борави с това оръжие, то е имало много предимства. Сгъваемата верига може да бъде навита, скрита и лесно транспортирана. Може да се използва за катерене, задържане на врага или за обвиване около части на тялото за допълнителна защита.

В битка боравещия с оръжието може да скъси неговата дължина, в такава, каквато му е нужна в конкретната ситуация. В момента на атака и движение един манрики-кусари се движи с такава скорост, която го прави почти невидим за окото. Опитен практикуващ може да върти веригата около себе си, за да попречи настъплението на атакуващите го. Благодарение на тежестите в краищата му, металният накрайник е можело да бъде хвърлен към опонентите с прецизност. Все пак за разлика от други оръжия, като стрели и ножове за хвърляне, които е трябвало да бъдат събрани, за да се използват отново, тежестта хвърлена към противника се връща при използващия оръжието чрез веригата прикрепена за ръката му.

Манрики-кусари също може да впримчи и обездвижи оръжието на противника. Веригата му не може да бъде отрязана от острие и вместо това тя се увива около него, което прави оръжието особено ефективно срещу катана. И след като веригата заплете оръжието на противника, опитен майстор е можел да разоръжи врага си.

Но манрики-кусари има и своите недостатъци. То е трудно оръжие за овладяване, боравещия с него е можел да нарани себе си с бързо движещата се тежест. Въпреки опцията за регулируемата възможност на оръжието, то не е особено ефективно в затворени пространства, както и в тълпи от хора, където веригата не може да се завърти свободно, ограничавайки силата му.