Резюме на „Девилс Лайн“

От къде да започна се чудя, анимето не е нищо толкова специално, нито в топа да се гледа, обичайното развитие вампир и човек, но има нещо в него което ме впечатли и с нетърпение чаках следващия епизод.
Девилс Лайн основно се фокусира върху два героя Анзай и Тайра. Анзай е полу-вампир, който не иска да си приеме жаждата за кръв. Тайра е обикновено момиче с много къса коса, която в първия момент си помислих, че е момче.

Анзай главния герой е вампир, който работи с полицията, като детектив да залавя престъпници, както казах, той отказва да пие кръв и се опи
тва да си използва силите за добро.
Тайра има за приятел едно момче, с което са доста близки, който по-късно се оказва вампир сериен убиец. Те една вечер се прибират заедно и той признава, че я харесва и тогава демоничната му страна се показва, той се опитва да я нападне, но точно тогава се появява Анзай. Той я спасява и я оставя в къщата и после, този малък допир до него я кара да се влюби в него и да прави всичко по силите си да го среща отново и отново.
Със всеки изминал епизод историята става все по заплетена и объркваща. Общо взето през цялото аниме се гонят, отхвърлят, целуват, пак късат, пак се обичат.

След този инцидент Анзай бива понижен в отдела и Тайра се опитва да го защити и да обясни че не е негова вина, той я е защитавал. За съжаление това не стана. От друга страна Анзай постоянно я посещава и на няколко пъти почти се целуват, но в момента в който тя е изложена на опасност, той я зарязва и казва, че е изцяло негова вината. Ами вампире, какво очакваш, когато си гадже с човек, всеки ще се цели към нея за да те нарани.
С изминаване на епизодите, нови и нови герой биват представени включително още един поло-вампир – Ханс Лий. Той пие човешка кръв и може спокойно сред хора да се контролира и повреме на една битка той дава кръв на Анзай, който напълно губи контрол и е на милисекунди да убие Тайра. Въпреки че той след това се изолира и бива отстранен изцяло от полицията, Тайра пак го защитава и иска да го намери къде се е скрил. Междувременно той се опитва да се научи да контролира жаждата си за кръв и да забрави Тайра. Но тя е упорита и не знае значението на думата „не“, за това продължава да го преследва, да се забърква с неприятности, той пак да губи контрол…
Анимето е много заплетено в това отношение, но и в същото време доста предвидливо. През цялото време виждаме изграждане на характера на героите.

Като цяло музиката в анимето ми направи голямо впечатление, много добре се вписва и беше доста по остра музика от обичайната, която си знаем. Нямаше и толкова повторение на сцени, ако искаш да видиш някоя сцена отново трябва да върнеш назад. Анимето така е направено, че сякаш сега се случва и дефакто зрителите виждат всичко на момента. Имаше хубаво разнообразие на дрехи, на обстановки, засягаха се доста теми, но други не бяха разработени много и те оставя да се чудиш.