Същества от корейския фолклор – Втора Част

Чоньо Кишин

Чоньо Кишин са най-често изобразени, носещи собок, традиционна погребална одежда носена от покойника. В старите традиции се е изисквало неомъжените жени да не носят косата си прибрана, поради това тези призраци винаги се виждат с пусната коса, частично покриваща лицето им.

Тези корейски призраци обикновено обитават местата, където са семейството или приятелите им.

В миналото ролята на жените в конфуцианска Корея е била да служат на бащите си, съпруга и сина си. Тъй като Чоньо Кишин срещат ненавременна смърт преди да намерят съпруг, те не са били в състояние да изпълнят целта си в живота и заради тази недовършена работа те не са в състояние да напуснат човешкия свят. Когато решат да обитават село или град, те обикновено са ядосани и създават трудности за живите си близки и приятели.

Мул Кишин

Мул Кишин са водни призраци, винаги подгизнали с мъртвешко бяла кожа и необичайно дълги ръце. Местата, които обитават са предимно езера, реки, вани или изоставени кладенци, подобни на този от филма на ужасите „Пръстена“.

Изглежда че много от корейските смъртни случаи в миналото, а дори и в днешен ден, са били причинени от удавяне, било то случайно, насилствено или като самоубийство. Мул Кишин са душите на тези, които са починали по този начин. Тези призраци са доста популярни във филмите на ужасите, като почти винаги не ни биват показани напълно. Вместо това, техните дълги ръце се издигат от водата, опитвайки се да сграбчат нищо неподозиращи плувци, за да се присъединят към тях в студените и мътни дълбини.