Хакусан, Япония
10/09/2019В близост до Каназава се намира град Хакусан – духовен център, който е добра база за опознаване на природата на префектура Ишикава.
Тъй като град Хакусан се намира точно до Каназава и както често се случва в Япония, двата града се сливат и границата става по-скоро политическа, отколкото географска, е трудно да се прецени къде свършва единият град и започва другият.
Самият град Хакусан е още по-труден за определяне, защото той всъщност е създаден едва през 2005-та година, като обединява осем по-малки села и градове в нова община.
Храм Ширияма-Химе
От векове духовността на планина Хакусан се стича до това място от върха, на около 25 километра. Ширияма-Химе е главният храм от 300 други, намиращи се на Хакусан и останалата част на Япония, които са посветени на планината. Въпреки че връх Хакусан се почита от древни времена, първото поклонение до върха се провежда през 717-та година. Оттогава светилището Ширияма-Химе е отправна точка за походи до светилищата, намиращи се на върха на планината.
Посетителите мога да намерят един от входовете към планината, който се намира точно до паркинга, но е препоръчително да се влезе от намиращия се по-надолу вход. По този начин на посетителите се предлага приятна разходка по над 100-те покрити с мъх и плесен стъпала, покрай красиви дървета и фенери.
На върха се намира основната сграда на светилището. В дясно от него зад няколко порти Тори може да се види по-малко светилище, то сочи директно към планината, а камъните, от които е направено са подредени така, че да наподобяват основния връх на Хакусан.
Уатая Рьокан
В края на храмовия комплекс е разположен традиционен японски хан, наречен Уатая. Той излъчва същото спокойствие като самия храм, с класически дървени сгради и струящи потоци, минаващи през градините.
За тези търсещи място за отсядане, това е едно от силно препоръчваните места в тази област. Стаите са с традиционни татами рогозки, както и традиционни хартиени стени, които се отварят, предлагайки прекрасна гледка към градината.
Храната в ресторанта също допринася за приятния престой. Готвачът ще запали огън в яма в рамките на личната ви зона за хранене и ще приготви прясна риба над въглищата, след което тя ще ви бъде директно сервирана.
Плато Шишику
Една от поразителните особености на този район е платото Шишику – голям склон, който образува естествена граница на изток. В дъното на платото са разположени курортни съоръжения с музеи и магазини. По-интересната атракция там е возенето на лифта, който отвежда посетителите до върха.
Там има и доста добри пътеки, предназначени за пешеходен туризъм. За по-приключенски настроените, това е мястото, на което да отидат на парапланеризъм, който предлага страхотни гледки към планините, градовете и морето.
Извън град Хакусан
След ярките светлини на Каназава и културата на град Хакусан е приятно да се види малко от природата, която регионът предлага и не е нужно да се отдалечавате надалеч, за да намерите страхотни забележителности.
Карайки към планината, посетителите ще следват грандиозното дефиле Теодори и ще попаднат на неща като водопада Уатагатаки. В близост се намира и добре познатото кедрово дърво Обоке-Суги и малък парк, посветен на изкуството.
Могат да се видят и руините на замъка Ториго на върха на хълма.
Храм Ринсай-джи
Важна културна гледка по пътя е будисткият храм Ринсай-джи. Това, което го прави толкова специален е прикрепената към него зала, която съдържа в себе си седем статуи на Буда.
Всички тези статуи навремето са били на върха на планината Хакусан, които са били поставени там като знак на почит, но са били на косъм да бъдат загубени завинаги, когато правителството е наредило да се премахнат шинто-будистките елементи през 1868-ма година. Тези седем статуи са били спасени и днес са изложени там.
Всяка статуя има своя собствена история и те представляват интересен поглед върху историята на духовността на планината. Самият храм също е доста красив и заслужава да бъде видян.
Цех за тъкане на коприна
Една от традиционните индустрии в подножието на планина Хакусан е производството на коприна. Някога местните жители са използвали топлите тавански помещения в къщите си, за да гледат копринените буби и да събират коприната си.
Промишлеността все още е налице в района и макар че всъщност вече не се прави в домовете на жителите, производството все още е на ръка.
Посетителите могат да посетят някоя от фабриките за производство на коприна и да видят на място самия процес за нейното създаване. Предлага се и самите посетители да се включат в процеса на тъкане и да вземат това, което създадат със себе си за спомен.