A Taxi Driver (2017)

Добре изработен и изигран, “A Taxi Driver” на Джанг Хун, представя актьора Сонг Канг-хо като шофьор на такси, който отвежда немски журналист в корейския град Гуангджу през месец май 1980 година в средата на протест, в който военните сили откриват огън срещу протестиращите, убивайки стотици души. Бива излъчван в корейските кина по-малко от година след като гражданите излязоха на улиците на Сеул, за да протестират и в крайна сметка да свалят президент Парк Гън-хье, драмата на Джанг Хун изглежда е създадена навреме, за да се включи както в местната, така и чуждестранната политическа обстановка.

Действието на филма се развива в краткия период, когато бива обявено военно положение в Южна Корея от военното правителство в отговор на нарастващите искания на народа за демокрация. Войските биват изпратени в големите градове, но градът Гуангджу е особено голямо огнище на размирици, поради високата си концентрация на ученици и студенти. Добре изработеният сценарии на Ом Ю-на се основава на истинска история, която се случва когато немският репортер Юрген Хинцпетер пътува до Гуангджу за да види и заснеме репресиите.

Действието започва в Сеул, когато таксиметров шофьор на име Ман-соб, разбира за възможността да заведе Питър, немски журналист, изигран от Томас Кречман, до град Гуангджу, разположен в югозападната част на корейския полуостров. Закъсняващ с наема си и опитвайки се да отгледа дъщеря си, Ман-соб вижда пътуването като възможност за припечелването на лесни пари. Веднага щом чува колко пари предлага Питър, той се впуска да изпревари друг шофьор и да вземе работата за себе си.

Когато двамата приближават до град Гуангджу, виждат, че той е затворен от армията. Ман-соб намира начин да преодолее барикадите, като използва задни пътища, но скоро двамата осъзнават, че са станали свидетели на касапницата, развила се между протестиращите и силите на реда. Питър заснема всичко това с камерата си, но щом властите осъзнават, че в града има чуждестранен журналист, те тръгват по петите му, за да го заловят. Главните ни герои получават помощ от други таксиметрови шофьори, както и от студенти.

С влошаването на ситуацията, Ман-соб бива изправен пред решение: трябва ли да помогне на Питър да стигне до Сеул, за да може да покаже на света заснетите кадри от Корея, за да бъдат излъчени по немските телевизии или да се прибере възможно най-бързо у дома при неговата 11-годишна дъщеря.

Джанг Хун, който работи като асистент-режисьор под ръководството на Ким Ки-дук, придава силно чувство за майсторство към филмите си, което също е осезаемо и в “A Taxi Driver”. Силните сцени спомагат за подчертаването на бруталността, с която са се сблъскали хората в Гуангджу, но сценарият на Ом Ю-на също така придава и леки хумористични моменти, които ни помагат поне за кратко да се отърсим от тежестта на ситуацията, в която се намират главните герои.

На централна позиция обаче е отличната игра на Сонг Канг-хо, която многократно демонстрира как неговото присъствие може да трансформира един филм, подобно на представянето му в “The Attorney”- друг филм, чието действие се развива през 80-те години и също така на политическа тематика. Чуждестранните актьори често не се вписват в корейското кино и присъствието им изглежда неуместно и неудобно, но Томас Кречман е рядък пример за актьор, който лесно се вписва с останалата част от актьорите и историята на филма. Поддържащите роли са също толкова впечатляващи, не на последно място Рю Джун-йол, чието изпълнение е великолепно, в ролята на един от студентите.

Последните сцени на преследване в “A Taxi Driver” не са едни от най-впечатляващите и влизат повече в жанра на фантазията отколкото реалността, но това в никакъв случай не може да се определи като минус.