Annarasumanara

Имало слух, че в палатката живее магьосник край изоставения тематичен парк, някои дори казват, че магията му е истинска. Но преди да започне шоуто си, той винаги е питал публиката си: “Вярвате ли в магията?”

За Юн Ахее, магията изглежда като далечен спомен. Изправена пред суровата реалност на бедността, тя прекарва цялото си време в обучение, работа и грижа за по-малката си сестра в отсъствието на техните родители. Тя вече не вярва в чудесата на магията, точно като нейния скептичен съученик На Ел Деонг, който е възпитан да вярва, че доброто образование е единственият начин да се подходи към живота.

Когато Ахее се натъква на изоставения тематичен парк и има случайна среща с магьосника и животът й се променя завинаги. “Annarasumanara” разкрива философска, сърцераздирателна и провокираща история за това какво означава да пораснеш в човека, когото искаш да бъдеш.

Дали животът е свободна реалност или съдба? Какво ще стане, ако не се вписвате във формата, в която обществото иска да се впишете? Можете ли да запазите тези луди мечти и вярвания, които сте имали като дете, когато преминете към зряла възраст? Какво е разликата между това да си дете и да си възрастен? Големият успех е най-важното в живота? Можете ли да принудите себе си просто да не пораснете? Какво е щастие? Всичко това и още ще разберете в махата “Annarasumanara”.

Самият съжет е двусмислен. Каква е истината в живота и какъв е правилният начин да се живее животът? Това, че всеки символ вярва, че е “истината”, никога не се разкрива напълно в манхата, въпреки че избират собствените си пътища, ако те имат смисъл. Темите, представени в манхата, са доста очевидно представени, което ми хареса, по-добре, отколкото да се опитва да бъде объркваща и дълбока. Магията в тази история също е малко неясна. “Annarasumanara” е излишно да се каже, че беше абсолютно приятна манха. Няма нищо, което да не ми харесва в нея, сюжетът е докосващ, креативен, гениален и добре изпълнен, а героите бяха интересни, добре развити и свързани.