Detective Story (2007)

“Detective Story” на Такаши Мийке е забавен и впечатляващо добре изработен филм, който умело съчетава мистерия, комедия и ужас.

Раита Казама е детектив, чиято кариера запада. По време на нощ, изпълнена с консумация на алкохол с новия си съсед, също носещ името Раита, той бива посетен от млада жена, която иска неговата помощ. Казама, който по това време е силно опиянен, й казва да се върне на следващата сутрин. Когато се събужда, той открива, че не само жената е била убита, но и че той е основният заподозрян в случая. Следва поредица от странни убийства, които Раита решава да разследва с помощта на съседа си.

Сюжетът може да звучи прекалено познат и това вероятно е вярно, защото факта, че филмите в този кървав жанр, така типичен за Мийке, подчертават насилствения характер на това изкуство, но жанрът, дори и от частиинтригуващ, в крайна сметка винаги се оказва непълен. Освен това повечето герои са семпли и актьорите, които ги представят, никога не успяват успешно да преодолеят тази липса на дълбочина. Въпреки това, героят на Казама е толкова добре развит, че ви изкушава да простите останалите недостатъци на филма.

Но добре написаният герой нямаше да допринесе много, ако правилният актьор не стои зад него. За щастие, в ролята на Раита Казама се превъплъщава Казуя Накаяма. Накаяма с прецизност маневрира между жанровете на драма и комедия, умело балансирайки трагикомичните аспекти на героя. Това образцово изпълнение успява да засенчи достойните усилия на останалите актьори и се оказва едно от най-големите постижения на филма.

Но това, което наистина отличава “Detective Story” от другите филми с подобна тематика, е неговата насока. От гротескната красота на нейната загадъчност и обръщаща стомаха последователност, до забавните моменти с Раита и от въздействащите сцени на местопрестъпления, до ужасяващата кулминация, Мийке за пореден път доказва, че е изключително добър режисьор. Той мъдро пожертва склонността си за силно стилизирани образи и по този начин успява да създаде неземна и зловеща атмосфера, която се засилва още повече с брилянтното използване на ниско осветление в ключови моменти, техника на заснемане и музиката на Коджи Ендо. Също така успява да балансира тоналните промени на сценария и така запазва финия баланс между зловещия тон на историята и необичайно забавните герои във филма.

Но най-впечатляващото постижение във филма е сцената, в която Раита посещава сериен убиец в затвора, надявайки се, че той ще му предостави улики за убийствата, които разследва.

Гореспоменатата сцена е толкова забележително изработена, толкова ужасяваща и страховита, че заслужава да се класира измежду най-добрата работа на Такаши Мийке.

Въпреки че “Detective Story” не печели точки за оригиналност, той остава забавен, себеусмиващ се и добре режисиран филм, който ни напомня, че големият бюджет не е нужен, стига да има уникална визия.po