Hara-Kiri: Death of a Samurai (2012)

“Hara-Kiri” на Масаки Кобаяши от 1962 година e величествено произведение на изкуството, което е издържало изпитанието на времето. Почитан от мнозина, филма често се появява в множество класации като един от най-добрите на всички времена. Поради това, беше малко изненадващо когато беше обявено, че Такаши Мийке е бил нает, за да представи нов изглед върху тази класика, само че този път в 3D вариант. Поради това, премиерата на “Hara-Kiri: Death of a Samurai” по време на филмовия фестивал в Кан през 2011 година също е и първият избран 3D филм, който участва в конкурсния фестивал, с последващо широко театрално издание по-късно през същата година.

С възхода на шогуната, силата на няколко видни семейства и земевладелци бива отнета, което довежда до това, че много самураи остават без работа и господари, и се борят за да изкарат прехраната си. Това довежда до голям наплив от ронини, които отиват във все още функциониращите големи домове на управници и молят да им бъде предоставен двора на имението за извършването на ритуално самоубийство, още така известно като сепуку, с надеждата, че господаря на имението ще се смили над тях и ще им предложи пари или работа. Заради тези блъфове, когато Ханширо Цугумо пристига в къщата на Ий с молбата да извърши сепуку, Кагею, главният слуга в имота, го посреща с много скептицизъм и докато му позволява да използва двора за целта си, той решава да разкаже на Ханширо трагичната история на Мотоме Чиджива, последният ронин, който е дошъл в къщата на Ий с подобно искане и евентуалната му съдба. Докато оставя Кагею да разкаже историята си, искането на Ханширо преди да извърши сепуку е да разкаже историята си пред Кагею и публиката в къщата на Ий.

През 2010 година Такаши Мийке пуска един от най-добрите си филми “13 Assassins”, който също е римейк на класиката от 1963 година на Еийчи Кудо. Големият успех на филма доведе до евентуалното изявление, че Мийке ще поеме следващата самурайска класика от 60-те, “Hara-Kiri” и ще я пресъздаде. Оригиналната история, която е подобаващо принесена и в новото произведение, може да изглежда като странен избор за Мийке, с нейното състрадание и мелодрама, но той успява да се справи блестящо. Мийке проявява голяма сдържаност и успява да задържи крайностите, с който така добре борави в други негови произведения, и да разкаже една по-човешка история, разгъвайки множеството й слоеве. В идеален случай би било полезно филмът на Мийке да се разглежда като отделно произведение от оригинала, но това може би не е възможно, когато филма следва оригинала толкова плътно, че много от сцените изглеждат пренесени дословно. Сценарият на Кикуми Ямагаши носи толкова малко новости, които предимно се изразяват в нуждата да се добави сантиментална мелодрама, която оставя горчив вкус в устата.

Един от най-големите плюсове, които притежава филма на Кобаяши, е Тацуя Накадаи и неговото феноменално представяне в ролята на Ханширо. Филмът на Мийке от друга страна, разкрива най-слабото си звено в Ебизо Ичикава в ролята на Ханширо. Странно е че много от важните сцени с участието на Ханширо са заснети през рамото му от задна позиция, отнемайки възможността на Ичикава да изрази емоции чрез актьорската си игра. Всъщност, Еита в ролята на Мотоме Чиджива и Хикари Мицушима в ролята на Михо, дъщерята на Ханширо, успяват да засенчат актьорската игра на Ичикава.

Други добри качества на оригинала са впечатляващата кинематография на Йошио Мяджима и музиката на Тору Такемицу, които вървят ръка за ръка и приковават изцяло вниманието към екрана. В този смисъл филмът на Мийке също е доста добре изработен. Кинематографията на Нобуяши Кита, който си сътрудничи с Мийке по редица от последните му филми, използва 3D формата пълноценно, за да придаде от собствения си стил към филма, а великолепният сценичен дизайн не остава по-назад. Музиката на маестро Рюичи Сакамото е перфектният спътник на кинематографията на Мияджима в почти всяка сцена и може би това е мястото, където филмът от 2011 година надделява над предшественика си, макар било той толкова брилянтен.

“Hara-Kiri: Death of a Samurai” е страна концепция като цяло: пресъздаване на класика в 3D формат, която все още е високо в очите на повечето фенове и критици. За непосветените филмът на Мийке притежава достатъчно неща, на които могат да се насладят, главното от тези неща е историята, която е принесена от оригиналния филм и романът, на който е основан, като прилага към нея съвременен лик и грандиозна кинематография, съчетана с фантастична музика. Но за тези, които са запознати с оригинала и го обожават, гледането на това произведение може да е леко разочароващо.