Kuroneko (1968)

Четири години след шедьовъра си „Onibaba“, режисьорът Кенато Шиндо пише и режисира „Kuroneko“. Действието на филма се развива в разкъсана от войната Япония, като разказва историята на майка и снаха и тяхното отмъщение.

„Kuroneko“ започва с идилична сцена: уютна къща в провинцията. Бавно промъкващи се войници настъпват от заобикалящата я гора и нападат. Те тъпчат ориз в устите си и систематично оскверняват Йоне и снаха и Шиге (невероятно трудна сцена за гледане). Когато мъжете решават, че са приключили с престоя си, те изгарят къщата. Но мистериозно, телата на Йоне и Шиге са непокътнати. Две черни котки стоят над телата им.

Скоро след това ни бива представен самурай на име Гинтоки. На него е наредено да разследва серия от убийства, в които са намерени самураи, чиито гърла са изтръгнати от отмъстителни духове. Но той бързо открива, че има неочаквана връзка с тези гневни духове и не може да ги прогони толкова лесно, нито самите духове могат да пренебрегнат собствените си конфликтни чувства.

Този филм е буквално мрачен. Има много черно пространство, използвано да създаде усещането за нещо, което чака в тъмнината. Също така спомага за създаването на някои поразителни сцени. Една от най-запомнящите се сцени е контрастът на бялото кимоно на призрака на черния фон, докато грациозно се движи във въздуха. Музиката се използва пестеливо, но когато бива използвана то тя ще ви накара да настръхнете.

Въпреки отмъстителните и гневни призраци, „Kuroneko“ не е просто история за доброто и злото. Самураите не са добрите, въпреки че Гинтоки може да се смята за главен герой. В тази история може да открием, че симпатизираме на мъртвите повече отколкото на живите. „Kuroneko“ винаги може да изненада зрителя с неочаквани обрати и винаги държи гледащия в напрежение и си играе с емоциите му. Всичко това плюс зловещата и великолепна кинематография го правят сложен и завладяващ филм, за който си струва да отделите от времето си.