Onibaba (1964)

Ужасът е забавен жанр. Единственото изискване, е че филмът трябва да е страшен. Това обикновено се постига лесно с така познатите ни внезапни стряскащи звуци или картини, пресилен сюжет и изтъркани ефекти. Чрез избягване на тези (обикновено забавни) тропи в жанра на ужасите, „Onibaba“ на Кенато Шинода сътворява филм на ужасите, който докосва нашата човечност.

Разиграващ се през 14-ти век, „Onibaba“ се съсредоточава върху възрастна жена и нейната снаха. Те се препитават чрез убиването на отделили се от групите си войници и продавайки тяхното оборудване и вещи. Нещата се усложняват, когато съседът им се връща от войната. Той им разкрива, че синът на старата жена, който чакат да се завърне от войната, е умрял в битка.

Тримата сключват сделка и съседът им се присъединява към тяхната схема за убиване на войници и продаване на въоръжението им. Всичко върви добре, докато съседът и снахата не се сближават. Старата жена се притеснява от разрастващата им връзка, тъй като това застрашава препитанието й.

Не звучи като филм на ужасите, нали? Едни от най-тревожните и силни филми на ужасите са тези, който реално могат наистина да се случат. „Onibaba“ предлага точно това, макар и случилото се да е преди стотици години.

Ужасите на живота по време на разкъсана от войни Япония изгражда основата на „Onibaba“. Младите мъже са принудени да воюват, докато техните семейства остават сами да се грижат за себе си. Заплахите от бедност и глад принуждават хората да извършват неописуеми действия. „Onibaba“ взима истинска историческа ситуация и я насочва по пътя на истинският ужас. Докъде са готови да стигнат човешките същества за да оцелеят?

„Onibaba“ доказва идиома „простотата е най-добра“. Филмът ще сграбчи вниманието ви от самото начало с контрастиращата си употреба на атмосферна тишина и кинетични, пулсиращи барабани. Сюжетът е добре оформен и строго изграден, като никога не придава чувството за несъответствия. Филма няма почти никакви специални ефекти, но създава ужасяваща атмосфера, използвайки обикновена маска, задаваща се буря, добре предадени изражения на лицата на героите и страховитите звукови ефекти, които ще ви накарат да настръхнете. Много е вероятно въображението ви да се окаже много по-мощно от каквито и да били визуални ефекти, което ще допринесе още повече за това изживяване.

Суров и интензивен, „Onibaba“ е красив и същевременно отблъскващ. Неговата простота и учудващ стил са го превърнали в шедьовър, което го нарежда между най-добрите японски филми на ужасите.