Кратка история на Нинтендо

Компанията „Нинтендо“ е създадена през 1889 година от Фусажиро Ямаучи за произвеждането на ръчно изработени карти за игра, украсени с рисунки на цветя, известни личности и други. Компанията започва да продава карти „Ханафуда“ в два магазина, един намиращ се в Осака и друг намиращ се в Киото, където е и все още централата на „Нинтендо“. Картите се увенчават с успех и компанията бързо се разширява, тя бива ръководена от семейство Ямаучи повече от 100 години.

Първоначално компанията се съсредоточава върху бизнеса с карти, но през 1959 година начело с млад изпълнителен директор на име Хироши Ямаучи, „Нинтендо“ сключва лицензионен договор с „Дисни“, за отпечатването на герой от техните анимации върху картите. През 1963 година, Ямаучи сменя името на дотогава наречената “Компания за карти за игра Нинтендо” на “Комания Нинтендо”, сигнализирайки, че компанията няма да се ограничава само до производството на карти за игра, а скоро ще навлезе в нови бизнес области.

В началото на 70-те „Нинтендо“ се впуска в други начинания, включително и производство на храна и играчки. Компанията се наслаждава на неочакван успех в края на 1970 година, с продукта си „Ултра Ръка“, разтеглива роботизирана ръка създадена от Гунпей Йокой, инженер по поддръжка на поточна линия, работещ за „Нинтендо“.

Ямаучи вижда, че Йокой има страхотни идеи и инженерен талант и го трансферира към звеното за разработка на продукти, където той изобретява иновативни продукти като машина за хвърляне на бейзболни топки и пъзел игри. В крайна сметка, Йокой ръководи ранните усилия на „Нинтендо“ за навлизане на пазара за видео игри, като също така създава аркадната версия на „Донки Конг“.

През 1980 година, „Нинтендо“ стартира „Играй и Гледай“, първото преносимо игрово устройство, вдъхновено от течнокристален дисплей и дигитален часовник. По-късно през това десетилетие, компанията пуска на пазара преносимата си конзола „Game Boy“, която доминира на него с продължение на години.

Навлизането на „Нинтендо“ на конзолния пазар е дори по-успешно. Компанията разработва „Семейния Компютър“ в Япония през 1983 година. Игри като „Братята Марио“ и конзолни версии на аркадният хит „Донки Конг“ правят конзолата изключително популярна в Япония. През 1986 година „Нинтендо“ пуска конзолата на световния пазар под името „Развлекателна Система Нинтендо“ още наречена „NES“. Тя има различен външен дизайн от „Семейния Компютър“, но хардуерните компоненти са почти идентични. Тя се наслаждава на огромен успех, продавайки над 62 милиона копия по целия свят.

Ключът към успеха на „Нинтендо“ е контролът върху външни разработчици на софтуер. Компанията насърчава външните софтуерни разработчици да създават игри за световно известната нова конзола, но с ограничението да не произвеждат повече от пет заглавия на година и да не разработват игрите за други конзоли в продължение на две години след пускането им на пазара. Също така, „Нинтендо“ произвежда одобрени заглавия за конзолата на съвместими игрови дискети, след което ги предава на разработчиците, които на своя страна препродават игрите. Системата насърчава развитието на иновативни нови заглавия и стремежът към повече продажби на конзолата. До 1989 година видеоигрите са имали пазарна стойност около 3.4 милиарда долара в Съединените американски щати, и „Нинтендо“ е държала около 79% от пазарния дял.

„Нинтендо“ не е била единствената компания, която се е възползвала. Няколко американски игрови студия създават доста успешен бизнес с разработване на игри, използвайки модела поставен от „Нинтендо“, докато съдебни дела заведени от изключени разработчици и анти-тръстово разследване кара „Нинтендо“ да прекрати създаването на игри ексклузивно за конзолата. Въпреки това, моделът на разработчици от трета страна се е утвърдил като изключително печеливш и ефективен начин да се продават игри и конзоли.