Буболечките като храна в Япония

Може да мислите, че това е рядко срещано, но в Япония има традиция за яденето на буболечки, подобно на други азиатски страни. Най-старите записи на уникално японската ентомофагия (ядене на насекоми) датират още от периода Едо (1603-1868 година). Те са се консумирали предимно в земеделски селища, но през Втората световна война практиката се разпространява в цяла Япония. Храната е била оскъдна, а буболечките са били на разположение. Но в следвоенния период се появяват повече хранителни възможности, а популацията на насекоми намалява поради употребата на пестициди, поради което храненето с насекоми става по-рядко срещано. Но през последните години нещата се променят постепенно.

В днешни дни има движение, водено от готвачи, активисти, автори и хранителни специалисти, които популяризират насекомите като вкусна храна на бъдещето.

Защо хората се хранят с буболечки?

Буболечките са не само вкусни, но тяхната консумация има и други ползи. Много експерти наричат буболечките „Храната на бъдещето“, поради тяхната висока хранителна стойност, тяхното бързо размножаване и ускорен растеж. Ето някои факти за самите буболечки:

Ефективност на разходите: Според Организацията по прехрана и земеделие и Обединените нации, буболечките предлагат същото количество протеини като свинското, птичето и овнешкото месо, а изискват от два до четири пъти по-малко грижи и храна.

Ускорен растеж: Насекомите растат бързо, докато кравите се нуждаят от поне 2 до 3 години, за да достигнат желания размер за консумация. Повечето буболечки се нуждаят от по-малко от шест месеца, за да достигнат до пълен размер.

Ползи за здравето: Не само, че насекомите са устойчиви, те са и силно питателни. Организацията по прехрана и земеделие препоръчва годните за консумация насекоми като здравословен хранителен източник с високо съдържание на мазнини, витамини, фибри и минерално съдържание.

Но в Япония много хора все още смятат, че насекомите не са особено добър хранителен избор, тъй като се смята, че те са храна останала от времена на бедност. Но защо да не се консумира нещо, което е устойчиво и здраво, просто защото го виждаме като „недостойно“?