Зимната красота на префектура Мияги, Япония

Една от най-добрите черти на Япония е нейният баланс на природа, култура и храна – със своите съвременни и исторически примеси.

Но би било грешка да мислим, че можем да намерим един и същ баланс между трите в цялата страна. Във всяка част на Япония ще открием различна природа, различна култура и различна храна. И тази уникална комбинация означава, че винаги ще бъдем представени пред едно ново изживяване.

Нека днес да разгледаме префектура Мияги през един от най-красивите сезони, а именно зимата.

Водопад Акиу

Казва се, че водопад Акиу е един от най-красивите и впечатляващи водопади в Япония. Това, което можем да намерим там, е непокътната снежна покривка, докосната единствено от протичащия през нея голям поток, спускащ се от планините.

На върха има страхотна гледка, която позволява на всеки посетител да се наслади на красив пейзаж към долината и спускащия се водопад. А за тези, които си падат по приключенията, пътеки се спускат от върха на водопада до самото дъно на Акиу.

През топлите месеци главната пътека вероятно няма да представлява голямо предизвикателство за повечето хора – може би 20-минутна разходка до дъното. Но през зимата спускането по нея се превръща в истинско приключение, като посетителите трябва да си проправят път нагоре и надолу по нейните склонове през гъст сняг за да стигнат до дъното, бивайки в постоянна опасност от подхлъзване. Но това начинание определено си заслужава.

Акиу Отаки Фудо-до

На върха на водопад Акиу ще откриете спокойна гориста местност с един главен храм и няколко по-малки, разположени сред дърветата. Този главен будистки храм се нарича Акиу Отаки Фудо-до и около него има изградена цяла легенда. Историята разказва, че един почитан свещеник на име Джикаку Дайши (важна фигура в японският будизъм) е практикувал религиозната си подготовка в продължение на 100 дни точно тук при водопада през девети век. Вътре в храма е разположена малко над 3-метрова статуя на божеството пазител Фудо-Мио-о.

Храм Такекома Инари

Това което ще научите, когато пристигнете в храм Такекома Инари, е че той е основан през 842 година и е второто най-старо светилище в Япония. Светилищата Инари са шинтоистки храмове, посветени на боговете лисици, олицетворяващи плодородието.

Това е един красив храм, разположен в очарователна и приятна градина. Портите са както приветливи, така и величествени. И въпреки размера му, в него цари спокойна атмосфера. Храма Такекома Инари не е на туристическа пътека, но до него се достига сравнително лесно и е само на 20 минути с влак от Сендаи (плюс около 10 минути разходка през гората). Едно от интересните места в него е зала за стрелба с лък, която е свързана с храмовия комплекс.

Кю-до

Когато влезете в храма е много вероятно да се натъкнете на групи от стрелци с лък. Може да не е това, което бихте очаквали, обаче всеки от тях може да бъде учтиво наречен „пенсионер“. Но макар и вече на преклонна възраст те са отлични стрелци.

Това не е нормална стрелба с лък. Това е кю-до, японско бойно изкуство (може да забележите, че името е подобно на джу-до, както и кен-до). Кю-до означава „пътят на лъка“.

Ако отделите време и наблюдавате стрелбата им, ще забележите, че това е много бавна и контролирана поредица от премерени действия. Всяко движение е елегантно и стрелците правят кратка пауза между всяко.

Докато кю-до се практикува на национално равнище и не е специфично за Мияги, много хора може би никога преди не са чували за него. Това е един очарователен и не толкова известен аспект на японската култура.

Едно от нещата, които започваме да откриваме, когато излезем извън големите градове като Токио, е че Япония е все още пълна с толкова много традиции.

Млечен Център Зао

Доста често се забелязва, че в Япония качеството се оценява до голяма степен от това дали дадена стока е изработена на ръка или не. Това може да бъде видяно отново ако спрете в центъра за млечни продукти Зао.

Това е добре известно място за местните жители и туристи поради репутацията на млечните продукти, които произвежда. Млякото идва директно от кравите, отгледани в подножието на връх Зао. Процесите за обработване на мляко, сирене и други млечни продукти се извършват на място с минимална намеса на машини. Не си представяйте голяма фабрика.

Всъщност, ако посетите това място има голяма вероятност да получите кратък урок за това как да приготвите извара. Това начинание е сравнително просто, но както почти всичко друго се иска усет.