Кафето на Бухалите в Токио

Кафето на Бухалите в Токио

24/10/2019 Off By trancer4o

В град като Токио сигурно не е изненада, че могат да бъдат намерени тематични кафенета от всякакъв тип, дори такова, в което посетителите могат да се докоснат до бухали.
Вече много хора са чували за „котешките кафенета“, които се появиха за пръв път в Токио и сега вече са разпространени по целия свят. Те са места, които хората без домашни любимци могат да посетят и да се радват на животинките. Но Токио е град, който винаги се нуждае от нещо ново и оригинално. Той държи на репутацията си като водещ и иновативен и никога не разочарова. Една от най-новите тенденции е именно „Кафенето на бухалите“.

След влизането ви в малка стаичка, намираща се на оживената улица Акихабара, в определения от заведението час за посещение, бивате запознат с правилата за интеракция с малките обитатели, като не трябва да има светкавици от фотоапарати или телефони, да не се извършват внезапни движения и да не стискате птиците. След този кратък урок имате един час, който да прекарате сред бухалите и совите.

В кафенето има около двадесет бухали и сови, кацнали навсякъде. Всеки от тях има име, което малко или много отговаря на неговия нрав. Някои са малки и сладки, други са по-големи и страшни, с оживени очи, които постоянно оглеждат наоколо. Има сови, които изглеждат сънливи и сови, които изглеждат по-бдителни, сови, които едва се движат, а други с глави, които непрекъснато се оглеждат и въртят.

Някои от по-честите посетители на кафенето направо оставят совите и бухалите да се захванат за ръцете им с малките си крака и остри нокти, като персонала в кафенето – облечени в жилетки и шапки – взимат птиците от местата, на които са се разположили и ги слагат върху клиентите или близо до тях в зависимост от желанието им. Всяка птица има малко въженце прикрепено за крачето й, което предотвратява полета й.
Единият час, който е предоставен на клиентите, протича общо взето в държане и галене на птиците.

Цялата стая е проектирана с цел спокойствие, като има меко осветление, завеси по стените и приятна музика, която тихо свири за фон. Това със сигурност е по-спокойна среда от оживената Акихабара навън.