Японският демон, Тенгу

Много от историите в японския фолклор включват духове, свръхестествени същества и демони, наречени йокай. И от всички йокай, тенгу е този, който изглежда е най-добре познат на съвременния западен човек. На пръв поглед той прилича доста на супер герой по способността му да лети, голямата му физическа сила, магическите му сили и уменията му в тайни бойни изкуства. Но тенгу не е създаден от комиксите – а има дълга история и дълбоки връзки с японската култура и религия.

Подобно на кицуне и тануки, първоначалният образ на тенгу е животно, но неговата еволюция го променя драстично. И както кицуне има връзка с шинто религията, така и тенго има своите корени впити в будизма. Но връзката на тенгу с будизма е войнствена. Тенгу са заклети врагове на будистката вяра и голяма част от тяхната история се свързва с това, че целят да отклонят хората от пътя на просветлението.

Тенгу по-скоро представляват низши богове, отколкото другите пакостливи йокай – и те очакват да бъдат третирани като такива. Нека да разгледаме тази богата и важна част от японския фолклор.

Видове Тенгу

Макар че може да сте запознати с червеното лице и дълъг нос на популярния образ на тенгу в наши дни, може да се изненадате, че има още един вид.

Дайтенгу

Великият Тенгу или Дайтенгу е внушителен получовек, чиито най-важни черти са дългият нос и големите криле. Вероятно сте виждали снимки и илюстрации на яркочервени маски с дълги носове, които изобразяват лицето на Дайтенгу. Когато казваме „тенгу“ в днешно време, имаме предвид точно това. Те живеят дълбоко в планинските гори, а за определени планини се смята, че са домове на определени известни представители на Дайтенгу. Някои от техните сили като обладаването се споделят с други йокай, но специалните им умения включват контрол над вятъра, боравенето с меч и способността им да летят. Дайтенгу често отвличат хора, понякога с цел да ги измъчват, но в други случаи да ги научат на магия. Хората може дори да търсят дайтенгу, за да научат тайните им, но както ще видим по-късно, те често съжаляват.

Заедно с червеното лице, дългият нос, робите и крилата, чрез които може да бъдат изобразени дайтенгу, е вероятно да носят и голямо ветрило, което използват за създаването на силни ветрове. За тях се казва също, че предизвикват войни и природни бедствия. С гордата си природа и склонност към хаос и варварство, не е чудно, че няколко писатели са направили връзката между дайтенгу и човешкото общество.

Котенгу

Другият тип се нарича котенгу (второстепенен тенгу) или карасутенгу. Карасу означава гарван, тези тенгу могат да приемат формата на грабливи птици. Те също носят монашески одежди, но котенгу имат много по-животински нрав, както външния им вид и самото им поведение. Макар и котенгу да нарушават привичките на човешкото общество и да се намесват в религията, те го правят в по-малки мащаби. Основното нещо, за което трябва да се притесняваме от тях, е че може да ни изядат. В няколко фолклорни предания те са изобразени като лесни за заблуждаване, нещо което със сигурност не искате да опитвате с дайтенгу.

В днешни дни, котенгу понякога се считат за подчинени на дайтенгу, но това не е било така в раните години на тази фолклорна традиция. Котенгу е всъщност е старата версия на тенгу. С други думи първоначално птицеобразните тенгу са били единствените, които са съществували в миналото. Но тъй като значимостта на гоблините във фолклора нараства и се развива, те стават по-човекоподобни, като дългият нос на дайтенгу се превърнал в символ на клюн.

Но дори когато новият човекоподобен тенгу се появява, старото птицеподобно изображение успява да се запази. Затова в днешната модерна ера съществуват два вида тенгу. Въпреки че оригиналът, котенгу, вече е на второ място. Най-интересните истории, известни в наши дни са за силният, интелигентен, опасен, горд дайтенгу.