Bloody Monday

Някъде във Владивосток, Русия, една сделка е приключила успешно. Над хоризонта се издига опасност. Смъртоносен вирус, способен да убие в рамките на три часа от инфекцията, сега е попаднал в ръцете на една мистериозна жена на име Мая.

Въведете Фужимару Такаги, привидно обикновен студент в “Mishiro Academy” в Япония. Малцина обаче знаят, че той е известен с това, че е разкривал престъпления и корупция на известни личности с блестящите си хакерски сили – скандалния „Сокол“, който внезапно изчезнал от киберсвета. Само членовете на “Трето-I”, най-секретното подразделение на Агенцията за разузнаване на обществената сигурност, ръководено от бащата на Фуджимару, Рюносуке Такаги и неговият приятел Отоя Кужу знаят за неговото минало.

Когато един агент на “КГБ” е убит в Япония, единственият ключ към смъртта му е чип с памет, открит на мястото на престъплението. Фуджимару е нает от “Трето-I”, за да декодира чипа, който съдържа видеофайл на събитие, наречено “Коледно избиване”. Разследвайки по-нататък инцидента, бащата на Фуджимару разкрива повече информация за убийството и загадъчен код – „Кървавия понеделник“, преди да бъде подготвен за убийството на своя началник. Сега зависи от хакера Фуджимару, за да използва своя опит, за да помогне на “Трети-I” да предотврати разпространението на терор и разрушения в Япония, докато се опитва да изчисти името на баща си.

Изкуството е малко непоследователно и накъсано в началото, но докато напредвате, очевидно е, че Мегуми Коджи се подобрява постоянно. Художественият стил на Коджи определено е доста уникален, бих казал. Постепенно нейното изкуство се движи по посока на типичния шонен стил, но е доста лесно да се различат фините различия. Тя включва доста фини детайли във всеки един от героите и което ви кара да сте привлечени към тях.

Манга, която определено не съжалявам, че съм прочел. Тя беше изпълнена с напрежение, тръпка, очакване. Всяка глава ме оставяше да жадувам за повече. Историята е интригуваща, героите са способни да се свързват – както главните герои, така и антагонистите – изживяването не е нищо друго, освен задоволително.