High Score Girl

Годината е 1991, а аркадните видео игри са най-новата мания. Да станеш професионален геймър е надумена мечта в индустрия, която все още не е разширила своето влияние. И все пак това е пътя, който шестокласникът Харуо Ягучи иска да следва. Способността му за видеоигри му е спечелила уважение в местните аркади и го е връчила с увереност и гордост и двете са разбити, когато съученичката му Акира Ооно лесно го побеждава в “Street Fighter 2”.

Акира е богата, красива и умна – колкото може по-близо до перфектно момиче. Но Харуо никога не се е интересувал от тези неща, тъй като, въпреки множеството си недостатъци като личност, неговото превъзходство във видеоигрите беше, според него, безспорно. И така, сега, когато се появи някой, който може да му съперничи, част от Харуо не може да не я ненавижда. Друга част обаче го сърби за някой, който може да се състезава с него при равни условия, а Акира е повече от способна.

Често има случаи, когато изпитвам малко носталгия в живота. Кой всъщност не е? 1990-те може да не са технологично напреднали в сравнение с сегашното съвремие, но имаше страхотна музика, по-спокойна атмосфера и моменти, които никога няма да забравим. Хората не бяха на телефона си половин ден. В днешно време всичко е твърде удобно и хората работят в домовете си чрез дигиталната мрежа. Защо споменавам това? Това е така, защото “High Score Girl” ме накара да почувствам малко от тази носталгия.

Не ме разбирайте погрешно. Обичам удобството на нашето време и всичко е толкова просто. Гледането на “High Score Girl” обаче ми създаде впечатление за носталгия от стари училищни видео игри. Никога не бях прекалено голям фен на ретро игрите или игра на аркадите. Съвременните времена на това аниме обаче направиха усещането, че е едновременно реалистично и вдъхновяващо. Като поредица за видеоигрите, то подхожда към декорирането на своята история със сензацията от 90-те години.