Irozuku Sekai no Ashita kara

Въпреки калейдоскопската магия, вградена в ежедневието на монохромният свят на Хитоми Цукиширо, тя е лишена от емоции и чувства. В една нощ, черна и бяла, като всяка друга, сред фойерверките, разпространяващи се по небето, бабата на Хитоми Кохаку отправя заклинание, за което тя използва лунната светлина от 60 години, за да изпрати Хитоми обратно във времето към 2018 година, когато тя е била в гимназията. Мисията на Хитоми изглежда неясна, но баба й я уверява, че ще разбере когато стигне до там. След пътуване из времето чрез мистичен влак, задвижван от странно жълто създание, Хитоми се озовава в стаята на художника-стоик Юито Аои, а неговите рисунки заливат света й с цвят. Каква е целта на Хитоми в 2018 година и защо рисунките на Юито връщат толкова спиращ дъха цвят в нейния монохромен и скучен свят?

За моя радост “Irozuku Sekai no Ashita kara” се оказа поредното аниме, което ме накара да си припомня как трябва да се направи оригинално аниме. Повярвайте ми, това изглеждаше като стреляне на посоки в началото. То приличаше на средно модерна тийнейджърска сапунена опера. Но бих казал да не го преценявате твърде бързо, тъй като самата предпоставка притежава голям потенциал за разказвача.

От самото начало сме запознати с град Нагасаки, където магията също е част от нормалния живот. Срещаме главната героиня Хитоми Цукиширо, която е 17-годишна потомка от семейство на вещици. Това, което знаем за нея в началото, е, че има пренебрежение към магията. Това е така, защото тя изгубва усещането си за цветовете и също се отдалечава от хората. В сюжета участват баба й Кохаку, която решава да я изпрати 60 години в миналото, за да могат да се свърже отново с реалността. За да бъда честен, това предаване се превърна в модерна фантазия за самооткриване дори и с притурката за пътуване във времето. А в центъра му е великолепния персонаж на Хитоми Цукиширо.