Kaze ga Tsuyoku Fuiteiru

Бившият топ бегач от гимназията в Сендай Хосе, Какеру Курахара е прогонен от магазин заради това че краде. Отърсвайки се от преследвача, той се натъква на Хайджи Кийос, друг студент от неговия университет. Хайджи е впечатлен от пъргавината на Какеру и го убеждава да живее в Чикусей-соу, разрушения апартамент, в който Хайджи живее заедно с осем други ученици. Изгубил целия си депозит за апартамент в салон маджонг, Какеру приема офертата неохотно. Въпреки това, Хайджи му разкрива една тайна по време на гостуващото парти на Какеру: апартаментът всъщност е спалното помещение на Клуба по бягане на университета Кансей. Той разкрива крайната си цел да участва в Хаконе Екиден – едно от най-известните университетски маратонни щафети в Япония. За съжаление, всички жители освен Хайджи и Какеру са пълни новаци. Още по-лошото е, че никой от обитателите дори не се интересува от участието си в нелепия план на Хейджи! Само с месеци преди крайния срок ще може ли студентът от четвърти курс да ги убеди в противното и да реализира неуловимата си мечта да бяга в Хаконе Екиден?

“Kaze ga Tsuyoku Fuiteiru” е страхотно аниме, което горещо препоръчвам на всички, то има наистина резонансно психологическо ядро ​​към него, поне за мен и мислех, че е хубаво да виждам такова трогателно и мощно послание, изобразено от иначе непретенциозно спортно аниме.

Какеру е импулсивен, раздразнителен и откровен насилник, дори да не е виновен никой. Той е просто такъв и затова бяга. Той буквално и метафорично бяга от проблемите си и постоянно е обвинен в това от много герои в анимето. Както каза, проблемите продължават да се трупат въпреки скоростта му, той осъзнава, че проблемите са вътре и просто няма да избяга от тях. Когато най-накрая спира и се обръща, за да види всички хора, които е наранил по пътя, всички грешки, които е направил и съжалява, че има, и всички хора, които все още се опитват да го подкрепят, въпреки всичко това, той наистина сяда и се изправя пред реалността по трогателен човешки начин и именно тази емоционална смелост освобождава неговата сила, така да се каже, за да може наистина да се движи напред и да тича с вятъра.