World Trigger

World Trigger

25/03/2019 Off By boris

Когато на Земята внезапно се отваря портал към друг свят, град Микадо е завладян от странни същества, известни като „Съседи“, злонамерени същества, непроницаеми за традиционното оръжие. В отговор на тяхното пристигане е създадена организация, наречена “Агенция за гранична отбрана”, за борба със заплахата от “Съседите” чрез специални оръжия, наречени “Тригери”. Въпреки че минаха няколко години, след като портата се отвори, “Съседите” все още са заплаха и членовете на организацията остават нащрек, за да осигурят безопасността на планетата. Въпреки тази деликатна ситуация, членовете на обучение, като например Осаму Микумо, нямат право да използват своите “Тригери” извън централата. Но когато загадъчният нов ученик в неговия клас е завлечен в забранена зона от насилници, те са нападнати от “Съседите”, а Осаму няма друг избор, освен да направи това, което смята за правилно. За негова изненада обаче ученикът по прехвърляне Юума Куга бързо елеминира извънземните, разкривайки, че е маскиран хуманоиден “Съсед”.

Енергийната система на “World Trigger” беше много интересна, тъй като беше добре разширена. Системата “Trion” в “World Trigger” прилича на видео игра, в която трябва да овладеете целта на класа в битката, както и да усвоите уменията си за този клас, за да се справите със ситуации, в които сте, така че да могат да се борите с враговете. Само по тази причина аз обожавам структурата на битката в “World Trigger”, защото имате свръхпоглъщащи се герои, които се бият със силни врагове, където те най-вероятно ще бъдат победени, освен ако писателят не извърши нещо специално с тях.

Героите работят заедно, като комуникират помежду си, както и планират стратегии и тактики, за да победят враговете си. Благодарение надобрата структурира на битките в “World Trigger” те са изключително непредсказуеми до точката, в която никога не се знае кой ще спечели в края, което добавя повече напрежение в битките и заради това всички арки бяха всички забавни и интересни, с някой малки изключения, където темпото беше твърде бавно или не чак толкова важна история трябваше да бъде разказана.