Yojimbo (1961)

От всички големи чуждестранни режисьори, чиито филми извоюват световно излъчване, Акира Куросава може да се похвали с най-голям брой зрители. Една от причините за това, е че Куросава е бил силно повлиян от Холивуд – както може да се види в много от най-известните му филми – и това прави неговите произведения доста по-достъпни от тези на други чуждестранни режисьори. Отличителния знак на Куросава е съчетаването на артистичност с действие. Много от неговите филми, напълно основано, могат да бъдат наречени приключенски – жанр, в който малко „сериозни“ режисьори се намесват.

„Yojimbo“ е направен в края на най-плодородния период в кариерата на Куросава. В продължение на 11 години той създава повече от дузина запомнящи се филмови заглавия, започвайки с „Rashomon“, включително и класики като „Seven Samurai“ и „The Hidden Fortress“. Когато „Yojimbo“ излиза по кината, името Куросава е било добре познато по целия свят. Той никога не е снимал филми в Америка, но неговите филми са били желани от големите американски студиа, както се вижда от броя нови версии на филмите на Куросава.

В развитието на действието в „Yojimbo“ можем да усетим чувството за симетрия. Филмът е замислен и проектиран почти като уестърн, един от най-американските жанрове. От празната просторна улица, простираща се по дължината на града до пристигането на хладнокръвния непознат – филмови практики, добре познати на зрителите от 40-те и 50-те години. Подобаващо, само три години по-късно, „Yojimbo“ бива преработен за по-широко разпространено потребление на запад от Серджо Леоне, както „A Fistful of Dollars“, филмът, който направи Клинт Истууд звезда.

Действието на филма се развива през 1860 година в Япония. Главният герой, Санджуро (изигран от Тоширо Мифуне), е ронин – самурай без господар. Той е наемник, който си проправя път през света, използвайки двете си най-силни оръжия: меча и ума си. По време на пътуването си той се натъква на запустял град, където две съперничещи помежду си банди воюват за контрол над територията му. Местният продавач на саке, Гонджи, разказва на Сенджуро историята за това как главатарите на бандите Сейбей и Ушитора някога са били партньори, но между тях се е образувал разрив и сега те са във война. Санджуро се заинтригува, виждайки възможността да използва ситуацията за да спечели пари и същевременно да убие много от тези безполезни страхливци. Поради това той предлага услугите си на този, който плати най-много, след което започва да играе опасна игра, като привидно се съюзява и с двете страни. Неговата ситуация се променя, когато той показва, че не е толкова безчувствен, за колкото се представя. Като помага на пленена жена да избяга от лапите на Ушитора, той става уязвим.

Санджуро е почти като супергерой, но както Супермен той има своя криптонит. Въпреки привидната си аморалност, той доказва, че притежава съвест, като почти заплаща един единствен акт на състрадание с живота си. Неговите врагове мислят, че като го лишат от меча му ще го направят безпомощен, но те пренебрегват страховитата интелигентност на противника си (вероятно защото тяхната собствена е толкова ниска). Дори без меч, Санджуро е сила, от която трябва да се страхуват.

Не е трудно да симпатизираме на Санджуро. Освен него и няколко плахи поддържащи герои, филмът е изпълнен с неприятни личности. Между Сейбей и Ушитора има бушуваща битка, за да се определи не само кой ще излезе победител, но и кой ще е най-лишеният от принципи и най-отвратителен човек.

Докато в „Yojimbo“ има много екшън сцени и приключение, филмът съдържа достатъчно сух хумор, че някои хора го приветстват като комедия. Разбира се, Куросава осмива конвенциите на уестърните толкова често, колкото и ги почита. Голяма част от прикритото остроумие на филма е резултат от открито подигравателния подход на Санджуро към дребнавостта, която го заобикаля.

„Yojimbo“ не кара зрителите да се замислят върху дълбоки проблеми, той е едно приятно изживяване и на него може да се гледа като едно от най-добрите произведения на Куросава.